–Хеей, какво търсиш?

–Нищо! – отвърна пчелата.

–Тогава защо надничаш във всеки цвят? – попита отново щурчето.

И си помисли, че Медовина, така се опитва да се забавлява, или измисля нов вид игра? Проследи я с поглед и пак попита:

–Искаш ли да те науча да свириш на цигулка?

–Не! – отвърна пчелата и продължи да търси нещо във всеки цвят.

–А ти внимавай пчелице, че се крият и щипалки в цветовете, да не те щракнат, ей така за разнообразие! - засмя се щурецът.

–Когато съм на работа, никой не ме закача, Златноелечко!

–И да свириш на цигулка е работа! Макар да казват, че музикант къща не храни, но с музикант в къщата е по-весело... А ти какво толкова работиш? – попита щурчо.

–Нещо вкусно и сладко!

–Търсиш захар в цветята! – отсече музикантът.

–Ела, ела да ти покажа нещо! – прошепна Медовина и се обърна към щуреца да му покаже двете кошнички.

–Какво е това? - надникна Златноелечко.

–Прашец, събираме го от цветята! После го превръщаме в мед. Децата много обичат меда!

–Как изглежда медът, като захар ли?

–Не, медът е като смола, гъст и много сладък! Ела, ще те заведа до кошера, но ще ме чакаш отвън, защото пчелната охрана няма да те пусне. Имат страшни жила и жилят всеки, който припари вътре. Нали ти казах, че само ние пчелите знаем рецептата и я пазим в тайна.

Почака Златноелечко някое време и ето, Медовина се връща с мед - и още нещо...

–Щурчо, донесох ти и парче медна пита, да ти покажа, че преди да започнем събирането на прашеца, който ще превърнем в мед, изграждаме восъчни килийки. Те са шестостенни и в тях пазим меда. Така става много по-полезен. Ето, заповядай!

Опита Златноелечко от меда и докато не го изяде, не спря. Много му хареса! После той засвири весело, защото разбра, че пчелите не летят просто ей - така, и че няма нищо случайно в природата.