
–Хеей, какво търсиш?
–Нищо! – отвърна пчелата.
–Тогава защо надничаш във всеки цвят? – попита отново щурчето.

И си помисли, че Медовина, така се опитва да се забавлява, или измисля нов вид игра? Проследи я с поглед и пак попита:
–Искаш ли да те науча да свириш на цигулка?
–Не! – отвърна пчелата и продължи да търси нещо във всеки цвят.
–А ти внимавай пчелице, че се крият и щипалки в цветовете, да не те щракнат, ей така за разнообразие! - засмя се щурецът.
–Когато съм на работа, никой не ме закача, Златноелечко!
–И да свириш на цигулка е работа! Макар да казват, че музикант къща не храни, но с музикант в къщата е по-весело... А ти какво толкова работиш? – попита щурчо.
–Нещо вкусно и сладко!
–Търсиш захар в цветята! – отсече музикантът.
–Ела, ела да ти покажа нещо! – прошепна Медовина и се обърна към щуреца да му покаже двете кошнички.
–Какво е това? - надникна Златноелечко.
–Прашец, събираме го от цветята! После го превръщаме в мед. Децата много обичат меда!
–Как изглежда медът, като захар ли?
–Не, медът е като смола, гъст и много сладък! Ела, ще те заведа до кошера, но ще ме чакаш отвън, защото пчелната охрана няма да те пусне. Имат страшни жила и жилят всеки, който припари вътре. Нали ти казах, че само ние пчелите знаем рецептата и я пазим в тайна.
Почака Златноелечко някое време и ето, Медовина се връща с мед - и още нещо...
–Щурчо, донесох ти и парче медна пита, да ти покажа, че преди да започнем събирането на прашеца, който ще превърнем в мед, изграждаме восъчни килийки. Те са шестостенни и в тях пазим меда. Така става много по-полезен. Ето, заповядай!
Опита Златноелечко от меда и докато не го изяде, не спря. Много му хареса! После той засвири весело, защото разбра, че пчелите не летят просто ей - така, и че няма нищо случайно в природата.
