
Наоколо цъфтяха теменужките. Когато те цъфтят, от аромата им се спи сладко - сладко и изобщо не ни е до ставане.
–Вър-на се, вър-на се! Щур-чо излез, щур-чо излез!
Викаха всички в един глас:
Едва успя да наметне халата си, Златноелечко изскочи от храста. И какво мислите… видя…? Видя по-черното щурче! Стъпило на едно от листата на невена и говори:

Сбърках, искам извинение!
Моля вашето благоволение!
Аз ви обичам и не знам,
от разум малък ли, или от страх голям,
с какъв ли ум съм тръгнал по света…?
Без вас, без двора…Тъжен бях!
Доверие ако получа…
Ще ви докажа –
не съм безотговорен тип.
Простете моля, моята нелепост,
това не ще повторя нивга вече.
Когато спря, всички чуха тишината и тишината чу по-черното щурче. Известно време никой не продума. Тогава Златноелечко, каза високо:
–Простено да ти е!
И гръмнаха аплодисменти.
–Той му прос-ти, той му прос-ти!
В един глас викаха всички.
Заподскачаха щурчетата от радост, калинките пляскаха с крилца, щипалката щракаше със своята ножица. Златноелечко още по халат и нощна шапчица разбра, че щурците се връщат понякога. Без никой да може да ти обясни… защо?
