Скарабей в двора на Златноелечко

-Лято е навън,

Слънчо грее и се смее.

В двора има пън,

Щрак се грее и си пее…

Тананикаше Златноелечко или по-точно, закачаше се с останалите, пеейки и измисляйки текста и мелодията на песента.

-В двора-а-а-а… – спря да пее щурецът и попита тревожно. – А, какво е това? Мираж* ли? Не може да бъде.

-Какво има, Златноелечко? Защо сега задаваш въпрос след въпрос, допреди малко пееше? – попита пчелата Медовина.

-Ти не го ли виждаш? Само аз ли го виждам? – продължаваше да пита щурецът.

-Кажи накъде да погледна и ще ти отговоря. – увери го Медовина.

-Погледни под смокинята. Там, според миража, който виждам, пълзи красив бръмбар с изумруденосиня лъскава броня.

-Я да отида да видя! – каза пчелата и отлетя натам.

След малко се върна и заговори със заекване. Повтаряше една и съща сричка по няколко пъти.

-Ззззз-латно… елеч-елеч-ко! Там няма мии-раж. Вв-сичко, което виждаме, е и-с-с ти-на.

-Не думай, пчелице! Ами това тогава е чудо, чудо…

Тръгнаха двамата към смокинята. По пътя срещнаха гъсеницата Косматка, калинката Седма точица и щипалката Щрак, повикаха и тях. В началото бързаха, но полека-лека забавиха ход, сякаш се страхуваха от нещо.

-Ела-те, ела-те. Изглеждам голям и страшен, но съм най-добрият бръмбар на света. – каза синият броненосец.

-Ай, той заговори! – шептеше калинката.

-Каза, че е най-добрият на света! – повтаряше щипалката.

-Ела-те, ела-те… Ами ако ни изяде? – предупреди, имитирайки го, пчелата.

Последен се обади Златноелечко:

-Щом е дошъл в двора ни с добро, и ние с добро ще го приемем. Добре дошъл!

-Благодаря, добре заварили. А вие защо си помислихте, че съм …мираж?

-И това ли си чул? – усмихна се Златноелечко. – Защото не знаехме, че има такова красиво създание. Ще ни кажеш ли как се казваш и откъде идваш?

-Разбира се. Казвам се Скарабей. Принадлежа към семейството на бръмбарите. Зимувам, заровен в почвата, и изпълзявам през месец април, обичам топлината. При вас много ми харесва, затова и дойдох. Нося късмет на всеки, в чийто двор съм влязъл. Моите деди идват от Средна Азия и съм един от символите на Древен Египет.

-Значи сме късметлии. – извика Седмата точица.

-Късметлии сме. – потвърди Златноелечко.

След това Скарабей взе да прави някакво глинено топче. Оформяше го с предните си крачета, все едно е грънчар**. Всички го гледаха внимателно. Дворянчетата още не знаеха, че в такива собственоръчно направени глинени топчета женските скарабеи поставят снесеното от тях яйце. После ги търкалят известно време и ги заравят в земята. След месец от него се излюпва бръмбарче с красива синя броня.

И отново се чу тананикането на Златноелечко:

-В двора Скарабей пристигна, хей,

той донесе ни късмет…

Лесно с глина той борави, брей -

сякаш е грънчар…

Имаме си нов другар -

чуден Скарабей.

* Мираж – оптична илюзия. Миражите се наблюдават най-често в пустинята.

** Грънчар – човек, занимаващ се с изработването на глинени съдове.