Вълшебството на Пъстра

-Всички да се съберат при черешовото пънче! Веднага! – викаше високо пчелата Медовина.

-Че защо? – попита щипалката Щрак.

-Защото Златноелечко има нещо важно да ни каже. – отвърна пчелата, описвайки кръг.

-Тогава ще повикам и другите. – рече Щрак.

Когато се събраха всички, щурчето скочи на черешовото пънче и подхвана ей такава реч:

-Ако някой от нас се е съмнявал, че живеем в най-вълшебния двор на света, сега ще му кажа и за още едно чудо невиждано, та да се убеди, че тук се случват чудеса.

-Нашият двор е вълшебен, нашият двор е вълшебен... – в хор започнаха да викат всички.

Но Златноелечко призова за тишина, вдигайки нагоре лъка си. И продължи:

-Нали си спомняте, че в началото на пролетта цветовете на петунията Пъстра бяха снежнобели фунийки, които само по края на цветчетата си имаха тънка червена ивичка?

-Така е. Бяха сякаш от бродирана дантела. – потвърди седемточковата калинка и продължи. - А когато кацнех в бялата част на цвета ѝ, изглеждах като брошка.

-Я погледнете сега! – обади се Златноелечко.

Настъпи тишина. Чуваше се само шумоленето на вятърът в листата.

-Ах! – първа каза щипалката.

-Ай! – обади се пчелата.

-Ой! – рече майският бръмбар и продължи. – Гледайте, петунията Пъстра е цялата червена и има съвсем малко беличко по края на цветчетата.

-Но как така си е сменила цвета? Дали и аз мога да съм черна на червени точки, а? - не спираше да пита Седмата точица.

-Както ви казах, всичко в двора е вълшебно! - усмихнато рече Златноелечко.

-Аз винаги съм знаела, че тук е най-хубавото място на Земята! А това, че се случват вълшебства, съм го приела като реверанс* на природата. – обясни бодро Щрак-Щрак, наречена отскоро с две имена, като закачка, и за настроение.

А какво се бе случило? Защо са променени цветовете на петунията Пъстра, и дали Седмата точица ще стане черна на червени точки, ще научите от следващата приказка.

* Реверанс – почтителен поклон