Книгата е удостоена с две награди в националния конкурс “Голямата книга на малкия град”



Как и защо Пъстра промени цвета си

-Аз зная защо петунията Пъстра сега е повече червена, отколкото бяла. – обади се от съседния двор Колорадският бръмбар.

(Художникът винаги знаеше това, което другите не знаят за цветовете.)

-Защото си я оцветил с твоите боички. - отвърна му веднага Седмата точица.

В първия момент калинката не успя да осъзнае, че това е художникът. А нали мечтаеше един ден да си поговори с него.

-Може, но може просто да си е сменила тоалета. – обади се щипалката.

-Пъстра, я кажи ни ти как цветът си промени? – попита в скороговорка щурецът.

-Както вече ви каза Златноелечко в предишната приказка, природата е вълшебно нещо! – започна отдалече петунията. Завъртя фунийката, да я видят всички, и продължи: – Ето вижте, пчелата Медовина е кацнала в един от червените цветовете на моята съседка, петунията Аления. Тя събира прашец и нектар. През това време по крачетата ѝ полепват тичинки. Когато изпие нектара и събере прашеца, ще отлети и ще кацне на друг цвят.

Златноелечко

-Чудо! – извика Златноелечко – Така нектарът никога няма да свърши.

В това време Медовина се вдигна и полетя към…

-Сега ще кацне на моя цвят. – зарадва се Пъстра. - И тогава тичинките от червената петуния, които залепнаха по крачетата на пчелата, ще полепнат по съцветието ми - това се нарича опрашване.

Така и стана, а Пъстра продължи да обяснява:

-После цветчето ми ще прецъфти и като се разтовари новата фунийка, ще е малко бяла и повече червена. Така че в края на лятото може и съвсем да се променя.

- Само пчелите ли опрашват цветята? – попита гъсеницата Косматка.

-Не, правят го и пеперудите, и вятърът. – отвърна Пъстра.

След тези думи в двора всички се замислиха за това, което им каза петунията.

Седмата точица разбра, че ще си остане червена на черни точки, и се зарадва, защото със сегашното си костюмче се харесваше много. Увери се - мечтите се сбъдват. Нали разговаря с художника и установи, че и той е като всички останали.

Само Колорадският бръмбар каза:

- Природата е по-добър художник и от мен! Всеки нов ден е една красива картина, ако наистина можем да я видим.