Книгата е удостоена с две награди в националния конкурс “Голямата книга на малкия град”



Светлинови и изгубената в тъмната нощ Медовина

-Тъмно е, страшно е… Не успях да се прибера навреме в кошера. Сега, в тази черна нощ, какво ще правя? Дали отнякъде няма да дойде едното страшно нещо и да ми стори нещо ужасно? – шепнеше тихичко пчелата Медовина, скрита в цвета на петунията Пъстра - В двора няма никой. И как ще има, нали е нощ, всички спят? Да можех да стигна до прозореца на къщата. Ама като ме е страх да тръгна. – продължаваше да си шепти пчелата.

Искам да ви кажа, че пчелите винаги намират обратния път към кошера, без значение колко надалече са отишли. И винаги успяват да се върнат преди да е станало тъмно или да завали. Но днес Медовина, унесена от аромата на цветята, пълнеше двете си кошнички с прашец докато се смрачи. Сега си мислеше, че е сама в тъмната нощ, но като не знае за нощните насекоми, не означава, че тях ги няма. Винаги има някой около нас в труден час. Сигурна съм. А сега да се върнем на приказката, че пчелата вече а-ха да се разплаче.

Златноелечко

-Тук сме! – викна някой в тъмното - Аз и сестрите ми сме тук.

-Добре, че се обадихте… Само че кои сте вие? - развълнувано попита пчелата.

-Ние сме семейство Светлинови. Носим светлината със себе си както Диоген* своя фенер. – обадиха се гласчетата съвсем отблизо и Медовина видя как светват и гаснат мънички светлинки.

-Колко сте красиви! Само бях чувала, че летите и святкате едновременно. Но вие изглеждате като вълшебни малки огънчета, витаещи в черната нощ. Не ви ли е страх?

-Не! – отвърнаха светулките - Когато си в родния си двор, няма нищо лошо да ти се случи. Тук всички сме добри, сега ще ти помогнем да се върнеш обратно до кошера. Хайде с нас.

-Страх ме е. Тъмно е! Страшно е! – сви се пчелата.

Тогава се обади Златноелечко:

-Няма страшно. Светулките ще светят, аз ще свиря "Лунна соната"** и смело ще се върнеш в кошера.

След като чу Златноелечко, пчелата се успокои. Излезе от фунийката на петунията и заедно със семейство Светлинови полетя към дома си.

Кошерът се намираше в най-източния край на двора. Там на входа още жужаха няколко разтревожени пчели. Когато видяха Медовина, се зарадваха и я прегърнаха.

Знаете ли как ще се отблагодарят на светулките…? С мед, разбира се.

Днес Медовина се убеди, че дори когато всичко наоколо изглежда безнадеждно…, се намира някой да ти помогне.

* Диоген - преди хиляди години прочутият атински мъдрец Диоген посред бял ден с фенер в ръка търсил истинския човек.

**„Лунната соната“ е музикално произведение /соната/ написана от Лудвиг Ван Бетовен.