Трудолюб и Мина Нежнолюбови
И тази пролет храстът Златен дъжд разцъфтя Златноелечко бе щастлив сред златния си дом. Стана рано сутринта и докато правеше гимнастика, си броеше:
-Раз, два, три, четири...
Някъде от тревата под храста се чу ехо:
-Ии-раз, ии-два, ии-три, ии-четири...
Огледа се щурецът и видя мравчето Трудолюб Нежнолюбов Броеше на глас и вървеше, понесъл един цвят от храста на Златноелечко.
-Ей-ей, мравчо, какво правиш? Накъде с този цвят?

Трудолюб се спря, намери с поглед Златноелечко и отвърна:
-Днес е много, много важен ден!
-Добре – отвърна щурецът – Е, разказвай!
Мравчо не чака да го попитат още веднъж и започна да обяснява:
-Нося тази „златна капка дъжд“ на Мина. Ще я искам за невеста. Дали ще се съгласи? – попита той.
-Как няма да се съгласи, мравчо. До днес не съм виждал толкова красив годежен пръстен. Освен това ти си трудолюбив, добър, отзивчив и щедър. Много добре ще се грижиш за нея, а някой ден - и за мравчетата ви.
Когато чу това, храстът Златен дъжд зашумоля със цветовете си и каза:
-Бъдете щастливи, много щастливи!
Досега Златноелечко не бе чувал храста да говори, но усещаше, че всичко чува и вижда. Знаеше, че е щастлив когато наоколо е спокойно, и тревожен само по време на буря.
-На добър час! – извика и щурецът и продължи. - Трудолюб, ти си ми приятел, искам лично да изсвиря „Сватбен марш” от Менделсон на вашата сватба.
-Благодаря, много ти благодаря!
И продължи Трудолюб към мравуняка на Мина. Когато пристигна, спря пред нея и криво-ляво попита:
-Искаш ли да споделиш живота си с мен?
Всички спряха да дишат. А тя наведе мигли и отговори:
-Да!
Прегърна я Трудолюб. Отвсякъде се чуха аплодисменти. И така Мина прие предложението и вече е с фамилия Нежнолюбова.
Още един светъл ден в двора на Златноелечко.
